СТАРИЯТ КОРАБ
Зададе се буря, облаците гони,
небето се намръщи – сякаш сълзи рони.
Вятър забушува, разпени вълните,
а те, освирепели се блъскат в скалите.
Като стара баба корабът се клати,
вдига се, потъва сред морските палати.
Вятърът е силен, кораба люлее –
знамето моряшко гордо се ветрее…
… Бушува морето седем фута под кила,
безсилно се отдръпва пред моряшката сила.