ВЪЗКРЕСЕНА ИДИЛИЯ
Отново ровя в огнището студено
искрица да открия в пепелта –
лек да търся за сърцето наранено,
преди да е изстинала кръвта.
Утрото в зори петелът ще пробуди.
Слънцето ще близне старата липа,
ще затрептят листата като пеперуди,
ще се изпълни дворът с глъч и топлина.
Стадото овчарят ще подкара
и от менчето със мляко прясно
баба ще ни надроби попара –
с благослов големи да пораснем.
Прага на дома си искам да пристъпя,
да посрещам слънцето в зори,
във вировете на реката да се къпя.
О, Боже, тези мигове ми подари!