НАДЕЖДА
Пак си сам, а пътеките люшнати
се оказват пътеки на Дявола.
Даже в кривите клонки на крушата
тъмнината луна е пресявала.
Стенат мислите в късно откритие
да се пръснат в безкрая разтурени.
На кого си повярвал ти, Ситият?
Вместо обич – разсаждал си бурени.
Днес се молиш да падне все някъде
тежък гръм от небето, измитото,
с влажен ритъм да бухне душата ти
в плодородно ухаещо жито.
В тебе тихо да вземе причастие
и подпочвено тръгне нагоре.
Има, има и истинско щастие,
щом израства на истински корени!