Начин да се обичаме

НАДЕЖДА

 

Пак си сам, а пътеките люшнати

се оказват пътеки на Дявола.

Даже в кривите клонки на крушата

тъмнината луна е пресявала.

 

Стенат мислите в късно откритие

да се пръснат в безкрая разтурени.

На кого си повярвал ти, Ситият?

Вместо обич – разсаждал си бурени.

 

Днес се молиш да падне все някъде

тежък гръм от небето, измитото,

с влажен ритъм да бухне душата ти

в плодородно ухаещо жито.

 

В тебе тихо да вземе причастие

и подпочвено тръгне нагоре.

Има, има и истинско щастие,

щом израства на истински корени!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top