КОТВИ
До дъното пронизваме вълните с цел
да спрат по-бързо ударите на веслата…
… Надолу път пробиваме – като тунел
и на теченията режeм тетивата…
Невидими врати отварят се сами
в подводните пространства: мрачни и солени.
Забиват ни в гърба невидими ками
дълбоките води – на сляпо, устремени…
Замираме без дъх… Над нас повърхността
като хвърчило горе е, но не закриля:
и на въжето на живота и смъртта
под кораб сме, готов без нас и да замине.