НА СТЪПАЛЦАТА НА ВРЕМЕТО
На времето прашинка по бялата якичка ,
на стъпалца съм до отворена врата
и за създателите си пендарче и паричка ,
в косата с панделки колосана тафта .
Кръстосва някой детството ми с чудо ,
пчели и мед , прозрачни небеса ,
пътечка до морето и нощни пеперуди ,
и златен мъх по кадифените крила .
Гора , над нея кариера бяла с камък ,
надвесена над мен рогатата луна ,
от гъсто сплетени треви си правя замък ,
в пролуките витражни – зелена светлина .
След ден една препъстра въртележка ,
в нощта край страховете си притичвам ,
принцесата във мен сънува дрешника
препълнен с роклите, които ще обличам .
По подгъва на времето съм спряла ,
ключът ръждясал е във старата врата ,
до корена квадратен на началото …
прашинка съм по сипея на вечността .