… И в третата си книга „Житейски истории” Планимир Петров фиксира своя творчески поглед към Човека и неговите лични, семейни и социални проблеми. В този смисъл, може да се каже, че като тематика и проблематика, тази книга е продължение на втората „Човешки истории”. Авторът вече оформя своя стил да разказва пестеливо, интересно, поучително и сюжетно най-обикновени житейски спомени, случки и събития; да създава приятно настроение със закачки и смешни ситуации; и уж между другото, дори с едно „подхвърлено” изречение, да внушава поука и размисъл, а на местна и философски послания.
Тъй като съм редактор и на трите книги на Пл. Петров мога да споделя без колебание, че те могат да бъдат съществен принос в съвременната народопсихологически характеристика на нашенеца. И по-точно на българина, попаднал по различни причини не само във водовъртежа на своята самота, суета и дребнавост, но и в духовния свят на своето многолицево селско и градско хорско общество.
Редакторът