Двамата дръгливи мъже, облечени в омърляни и смачкотени дрехи, заничаха иззад разпрострелите се нашироко и разлистени драки към девойките, спрени на десетина-петнайсет метра от тях. Имаше и трети мъж. Малко по-вдясно той недообмислено се вреше из шиповете на трънката пред него, опитвайки се хем да я пребори, та и хем внимаваше уж да не я …
Роман за героичния, озарен от слава и пропит с драматизъм живот на Лизимах – един от пълководците в армията на Александър Велики. Каква е цената да бъдеш властелин на Тракия? Дали в нея, освен несметни съкровища, не е скрито древно послание, дошло от звездите? Две новородени деца ще проплачат в храма на богинята Котито. За …
НАДЕЖДА Пак си сам, а пътеките люшнати се оказват пътеки на Дявола. Даже в кривите клонки на крушата тъмнината луна е пресявала. Стенат мислите в късно откритие да се пръснат в безкрая разтурени. На кого си повярвал ти, Ситият? Вместо обич – разсаждал си бурени. Днес се молиш да падне все някъде …
Поминък Отмина робството… останаха робите. Потърсиха новия си Бог – Осанна отново надежда поругана; поредния, разпъват го на кръста, под него се нареждат за нирвана. Само изправеният роб вижда хоризонта, останалите плетат си сами хомота, послушно палят огън за катрана, продават пак свобода неразбрана.
Припадналият здрач, въпреки упоритото си старание, все не успяваше да се изтегне в цял ръст върху пътеката, водеща към селската чешма. Избуялата отстрани отъпканото трева, прилягаше уморена и рехава. Светла и тиха привечер, сякаш пратена от милостивата природа за успокоение на душите. Време за стаени въздишки и сърдечни трепети.
Мене ме готвеха по програма, която си остана негово ноу-хау. Или поне така ми се иска да е било. Няма как, сигурно и моята история е минала през ръцете му, дори и само като маловажна, текуща справка за съвместна операция с българското разузнаване. И това да е, също си е вид „общуване”. Вече няма идоли …
Годината беше 315! Огромната дървена врата с издъл-бани по нея глави на животни и плодове привлякоха погледа на тълпата, чакаща да нахълта. Портата се отвори, забързани мъже, жени насядаха в красивия театър – гордостта на великия архитект Налбантян.
Берлин 20.04.1944 г… На рождения ден на Фюрера американските ескадрили изсипват подаръка си. Експлозиите изравят кратери. Лумват пламъци и пожарите заслепяват очите. Рядко се вижда запазена сграда. Навсякъде само опасно провиснали бетонни плочи, неприятна миризма на изгоряла човешка плът, миризма на разтопен метал…
СЪНЧО Сънчо чука на вратата, люлка носи за децата. Кротко да ги полюлее, тихо песен да запее. Ти очички затвори- в сънищата полети дето пеят пойни птички радват се на Слънчо всички. Утрото ще те събуди с разноцветни пеперуди и отново на играта ще се радват пак децата.
Още като младеж ме впечатляваше със съдържанието си народната мъдрост, че човек без род и родина е като дърво без корен и като пресъхнала река. В малко по–зряла възраст сметнах, че съм длъжен да разкажа на поколенията, които идват след мен за родовете си по бащина и майчина линия, за родното си място и за …
