Сираче

Припадналият здрач, въпреки упоритото си старание, все не успяваше да се изтегне в цял ръст върху пътеката, водеща към селската чешма. Избуялата отстрани отъпканото трева, прилягаше уморена и рехава. Светла и тиха привечер, сякаш пратена  от  милостивата  природа  за успокоение на душите. Време за стаени въздишки и сърдечни трепети.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top