Припадналият здрач, въпреки упоритото си старание, все не успяваше да се изтегне в цял ръст върху пътеката, водеща към селската чешма. Избуялата отстрани отъпканото трева, прилягаше уморена и рехава. Светла и тиха привечер, сякаш пратена от милостивата природа за успокоение на душите. Време за стаени въздишки и сърдечни трепети.
