От раклата на забвението на Дима Димитрова

ДУШАТА МИ МОРНА,
ТЪМНА ОТ ТРЕВОГИТЕ –
БОЛЕШЕ.
А КАК ИСКАХ ТОЙ, СТИХЪТ МИ,
ПЕСНА ЦВЕТНА –
ГУРГУЛИЧО ГУКАНЕ
ДА БЕШЕ…