Мене ме готвеха по програма, която си остана негово ноу-хау. Или поне така ми се иска да е било. Няма как, сигурно и моята история е минала през ръцете му, дори и само като маловажна, текуща справка за съвместна операция с българското разузнаване. И това да е, също си е вид „общуване”.
Вече няма идоли и хората така си ходят – без идоли. А тогава, в „онова” време ние бяхме богати, ако не с друго поне с идоли и идеали. За мен такъв идол в занаята бе „супершпионинът”, както сам се беше назовал в спомените си, ръководителят на гедерманското разузнаване, генерал Маркус Волф.